Религията в образованието – конституционните гаранции

Проблемите, които съпътстват налагането на религията като задължителен предмет в учебните програми, често намират своите решения в залите на европейските съдилища. Практиката в това отношение е многообразна, но ако трябва най-кратко да се обобщи подходът на съдилищата по такива дела, това е преценка и баланс между правото на изразяване на религия и нуждите на ефективния учебен процес.

Йонко Грозев

Практикуването и изучаването на религия в държавните училища е особено труден проблем за конституционното право. Не само защото зад различните позиции стоят противоположни обществени интереси и идеологии, със силен мобилизационен ефект. Той е сложен и защото е пресечна точка, или по-скоро - конфликтна точка на няколко основни права. От една страна е правото на свободно изразяване и практикуване на религията, от другата страна е правото на свобода на мисълта и съвестта, което включва и свободата от индоктринация, забраната на дискриминация и правото на образование в съответствие с индивидуалните ценности на родителите. На конституционните съдилища в много страни се е налагало да навигират този труден терен, извеждайки общи принципи и постановявайки конкретни решения, които биха могли да ни помогнат в започналия в България дебат. Решения по този и сходни проблеми свързани с религията има и на Европейски съд по правата на човека, което е от особено значение за нас, доколкото това е пряко приложимо право за България.

Конституционно правните проблеми свързани със свободата на религия и образованието са най-общо два. Формулирани през призмата на основните права, единият проблем е

забраната на изразяване на религиозност в училище,

като примери за това са носенето на религиозни предмети като забрадки или кръстове или извършването на обряди, молитви в училището. Въпросът, който се поставя, е в каква степен е възможно да се забранява практикуването и изразяването на религия в училището, без това да нарушава свободата на религия. И в името на какви обществени интереси това може да се прави, като например желанието да се гарантира светски характер на образованието, или гарантирането на равенството и не-дискриминация на различните религиозни групи и етноси, или гарантирането на ефективен учебен процес.

Обратната страна на същия въпрос, е придобилият актуалност в последно време у нас въпрос за религиозното обучение в училището. Тук въпросът е до каква степен е допустимо включването на религиозно съдържание в учебния процес, било то в образователната програма, било то като допълнителна дейност, без това да нарушава основните правана тези, които не са съгласни. Един трети въпрос, който на практика стои само в някои страни с такиви практики е и доколко е допустимо финансирането от държавата на частни, религиозни училища.

Въпросът със забраната за индивидуално изразяване на религиозност в училище е поставян по един или друг начини в много страни. Ако трябва да се обобщи основния подход на съдилищата по такива дела, това е

преценка и баланс между правото на изразяване на религия и нуждите на ефективния учебен процес.

Има и разлики, като те произтичат от разбирането за това каква е целта на учебния процес. В САЩ, например, където спорният въпрос е не носенето на религиозни предмети, а индивидуалната молитва и доколко училищата трябва да съобразят програмата си така, че да позволят време за такава молитва, фокусът е върху организационната страна на учебния процес. Такава индивидуална молитва, според практиката на американските съдилища, може да бъде забранена, за да се осигури непрекъснатост на учебния процес и може да бъде осъществявана, ако тя не влиза в конфликт с учебния график. Същият подход е приел и европейският съд в дело, заведено от жалбоподател адвентист. Той твърди, че отказът синът му да бъде освободен от учебни занятия в събота, е нарушение на правото му да практикува своята религия. В решението си съдът приема, че няма нарушение на правото на практикуване на религия, тъй като ограничението не е нарушило необходимия баланс между това право и нуждата от гарантиране на ефективно образование. Съдът приема, че редовното пропускане от ученик на един учебен ден в седмицата би имал негативен ефект върху образователния процес както за самия ученик, така и за останалите ученици.

В Европа горещият въпрос с индивидуалното изразяване на религиозност не е молитвата в училище, а носенето на религиозни символи. И защитата на забрана на религиозни символи не е нуждите на организацията на учебния процес, а постигането на по-широки задачи на образованито като цяло –

да гарантира религиозно неутрална среда,

а в някои случаи и светски характер на образованието. В няколко свои решения европейският съд подкрепи такъв подход. По едно от делата - срещу Швейцария - съдът прие, че държавата може да забрани на учителка носенето на религиозни символи, тъй като нейните ученици са били в началните класове и поради това са по-лесно впечатлими и податливи на индоктринация. В други две дела срещу Турция забраната за носене на забрадки в университетите на страната беше потвърдена от съда, заедно със защитата на тази мярка от турското правителство. Съдът прие, че такава мярка е наложителна за Турция, защото така се гарантира светския характер на управлението и тове е необходима предпазна мерка срещу опасността от постепенното налагане на религиозна държава. И двете решения показват една висока степен на сдържаност на Европейския съд по отношение на мерки, ограничаващи свободното религиозно изразяване в училището.

Вторият въпрос - този за задължителното религиозно образование или налагането на определени религиозни възгледи през образователната програма или през допълнителни дейности - обикновено налага един още по-детайлен и внимателен анализ. В този случай индивидуалните права, които са застрашени от нарушаване са други. Става дума за свободата на мисълта и на правото на образование в съответствие с убежденията на родителите. И двете права са в стандартния списък на основни права, гарантирани и по национално, и по международно право. Българската Конституция дефинира това право като "Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи."

От гледна точка на правния анализ задължителното обучение по религия е проблем сходен с този на задължението за заявяване на своята религия или финансирането на определена религия, посредством данъци или други форми. В редица свои дела Европейският съд е трябвало да разглежда оплаквания за нарушаване на свободата на съвестта като резултат от финансирането на определени дейности или църкви, или задължителното деклариране на своите вярвания, или присъствие на определени събития с религиозен характер. Във всички тези случаи анализът на съда се е съсредоточавал, от една страна, върху степента на посегателство върху религиозните или други вярвания на жалбоподателя, и от друга - върху обществената необходимост от такава мярка. Ако връзката на финансиране е индиректна данъкоплатец, който оспорва финансиране на определена религия от държавния бюдже, съдът приема, че няма нарушение на свободата на съвестта. Ако връзката е пряка, като например събиране на църковен данък, който изцяло се изплаща на определена църква, то европейски съд приема, че задължително индивидуалният данъкоплатец, трябва да има възможността да откаже плащането на такъв данък. В противен случай, както съдът е приел по няколоко шведски дела, е налице нарушение на свободата на съвестта.

Сходен е подходът на европейския съд и по въпроса за задължителното образование по религия. Въвеждането на религиозно образование в училищата само по себе си не е нарушение на свободата на съвестта или забраната за дискриминационно третиране. В съответствие с традициите в Европа, на традиционни, официални църкви, съдът позволява такова преференциално третиране на определена религия. В същото време, обаче, тази възможност за преференциално третиране на определена религия е свързана и с категоричното задължение, да бъде осигурена

възможност за отказ от посещение на часовете по религиозно образование.

Преценявайки различни възможни решения на този баланс между религиозно обучение и право на отказ, съдът влиза в доста детайлно разглеждане на конкретната учебна програма и практическите аспекти на осъществяването на правото на отказ. Най-детайлният анализ до този момент съдът е правил по едно норвежко дело, в което е разгледал оплакването на родители за липсата на право на цялостен отказ от часове по морал и религия в началното и средно училище.

Проблемът във въпросния случай произтича от конкретното съдържание на часовете, които по образователна програма съчетават история, морал, представяне на различни религии и елементи на религиозна практика, в съответствие с традиционното за Норвегия християнство. Поради наличието на такива елементи на религиозна практика, националното законодателство позволява на родителите правото на отказ от отделни части от часовете, като те трябва да посочат конкретно от кои части от обучението искат техните деца да бъдат освободени, както и да посочат мотивите си за това. Именно това съчетаване на религиозно и нерелигиозно образование, както и режима на отказ, стават причина европейският съд да влезе в анализа си в голяма степен в детайлите на националната уредба.

Съдът приема посочената от правителство цел на комбинираното образование, включващо в един час религия, история и етика, а именно избягването на сектантство, подпомагането на междукултурен диалог, изграждането на единно обществено поле на разбирателство и диалог и избягването на гетоизиране и взаимо изключване. Съдът приема и вторият аспект в подхода на правителството при изработването на програмата, а именно посвещаването на значително повече програмно време на християнството, в сравнение с другите световни религии. Взимайки предвид мястото, което исторически има християнството в националната история и традиция на Норвегия, подобно преференциално третиране съдът приема за допустимо.

Несъгласието на съда с подхода, избран от норвежкото правителство и в крайна сметка решението му, че са нарушени правата на родителите и учениците, които не са били съгласни с това задължително обучение, започва от подхода към изучаване на християнството и останалите религии. Проблемно, според съда, е не това, че на християнството са посветени повече от половината часове, докато останалите религии имат значително по-малко време. Проблемът, според съда, е в

качествената разлика в съдържанието,

както във внушаваното цялостно отношение към тази религия, така и във вплитането на християнски религиозни практики, като молитви и други, в обучението. В мотивите си съдът изрично изразява и недоумението си как такова качествено предпочитание на християнството се съчетава със заявената цел на съвместното религиозно обучение да подкрепя разбирането, уважението и диалога между хора с различни нравствени и религиозни вярвания.

На фона на това учебно съдържание съдът приема, че липсата на възможност за цялостен отказ от това обучение е нарушение на свободата на съвестта. Предвиденото по националното норвежко право на частично освобождаване е практически трудно за реализиране и недостатъчно според съда. Родителите са поставени в ситуация, в която да следят непрекъснато съдържанието на преподаваното и да формулират исканията си за освобождаване, като в допълнение посочват и мотивити си за това искане. Единствено по отношение на религиозните практики, като молитви, подобно искане не е трябвало да бъде мотивирано. Но дори и в тези случаи, е било възможно учениците да бъдат задължени да присъстват на религиозната дейност, макар и без да участват активно. При положение, че проблемът със съдържанието на часовете според съда е техният християнски фокус като цяло, практическите проблеми с частичното освобождаване, необходимостта от мотивиране на искането и възможността за задължително присъствие на религиозни ритуали го правят, според съда, недостатъчно, за да даде достатъчни гаранции срещу индоктринация.

Решението на европейския съд по това норвежко дело не бива да оставя впечатлението обаче, че съдът е готов да гарантира отказващите религиозно обучение срещу всяко, дори и минимално ограничение. В няколко други дела съдът е приемал, че степента на ограничаване на свободата на съвестта на жалбоподателя не е била толкова съществена, че да доведе до нарушаване на свободата на съвестта. Така например по едно гръцко дело съдът приема, че задължителното присъствието на ученици йеховисти на парад, който макар и да има военна история, не е бил проведен с активното участие на военни, не е нарушение на техните права. По няколоко полски дела се поставя въпроса и за индиректния натиск върху ученици да посещават религиозни часове, независимо че имат право по закон да откажат. В тези дела съдът приема, че натискът не е бил достатъчно сериозен, за да има ограничение на свободата на съвестта. В едно от тези дела оплакването е срещу отбелязването в свидетелството за образование, че ученикът не е посещавал религиозни часове. В друго, оплакването е било във връзка с това, че часът по религия е в средата на учебния ден, и ученикът е трябвало да чака в коридора пред учебната стая, докато трае часът.

В заключение съществуващите международни стандарти в момента дават някои ясни индикации по въпроса за задължителното религиозно обучение. В случаите, в които то като съдържание и като практика дава явно предпочитание на определена религия, задължително трябва да има възможост за

отказ от това обучение, без искащите освобождаване да трябва да посочват мотивите си за това.

Доколко задължителното образование дава значително предпочитание на определена религия е винаги въпрос на внимателен анализ на учебното съдържание и практика.