България възприема себе си като принадлежаща към клуба на (а) новоприетите и (б) малките държави – особено по отношение на институционалните въпроси. Предпочитаният партньор сред "големите държави" е Германия. Актуална практика е и да се действа в тандем с Румъния, поради това, че двете страни неизменно вървят по сходни пътеки в рамките на ЕС.

Марин Лесенски

В последно време България преминава през труден период от връзката си с Европейския съюз. Членството и конструктивният дебат са почти изцяло засенчени от проблемите в рамките на специалния механизъм за наблюдение, наложен от ЕС. България е част от петата присъединителна вълна, като започна своето членство в съюза заедно с Румъния през месец януари 2007 г. Но тогава и двете страни получиха този статут при условие, че ще продължат да извършват реформи и ще покажат съществени резултати в критични области като съдебната реформа, както и реални успехи в борбата с организираната престъпност и корупцията в рамките на т. нар. "механизъм за сътрудничество и верификация", регулиран от Европейската комисия. Беше предвидено изготвянето на периодични доклади, отчитащи промените в тези насоки, както и налагането на съответните санкции, при условие че докладите дадат критична оценка на работата на правителството в указаните сфери. През 2008 г. проблемите продължиха да се натрупват, за което допринесе и замразяването на все още действащите предприсъединителни фондове, както и рискът от спиране на достъпа до структурните фондове.

Тези проблеми отклониха вниманието и усилията на България от нейното пълноценно участие в Европейския съюз и й попречиха да се възползва от своето членство по най-добрия възможен начин. Това прибави допълнителна тежест към основното предизвикателство пред България, изразяващо се във факта, че държавата все пак е една съвсем млада членка на съюза, с по-малко опит и рутина при вземането на решения в ЕС. Въпреки кратките и в повечето случаи инцидентни искри на напрежение между София и Брюксел, възникнали след отправените от Брюксел критики, управляващата коалиция в България запазва ангажираността си спрямо членството. Консенсусът относно ЕС продължава да доминира в рамките на политическия спектър и няма изгледи в това отношение да се случат значими промени. Крайният евроскептицизъм все още не е пуснал стабилни корени дори сред националистическите партии. Общественото мнение продължава да изказва силна подкрепа за членството, а доверието в Европейския съюз се увеличава.

Към този момент България демонстрира активност единствено към някои конкретни политики. В останалите случаи, тя най-често играе ролята на

"приемник на политики"

– въпреки че понякога има ясно изразена позиция, тенденцията е да се следва доминиращото мнение.

Основните сфери на интерес за България са енергетиката и промените в климата, Общата селскостопанска политика, разширяването на съюза и политиката на съседство, институционалните въпроси, единният пазар. Степента на активност обаче варира. България може да бъде определена като "убиец на политики" или "носител на политики" по отношение на политиките в областта на енергетиката и промените в климата, където, заедно с други новоприети държави-членки, България предложи промени в решението на ЕС за намаляване на ограниченията. Страната демонстрира и значителен интерес по отношение на атомната енергетика и външното измерение на енергийната политика на съюза в контекста на няколко текущи големи енергийни проекта (до известна степен противоречиви, тъй като с тях енергийната зависимост от руските източници ще нарасне).

По отношение на Общата селскостопанска политика, България се присъедини към групата от нови членки, които настояват за промени в политиката с цел по-високо заплащане и по-добри условия, но не за радикално изменение на системата.

Основният приоритет на България в икономическата сфера е присъединяването й към еврозоната като най-благоприятна

стратегия за излизане от валутния борд

а исканията й това да се случи по-бързо станаха още по-настойчиви поради настоящата икономическа криза. До момента обаче членовете на еврозоната, както и Централната европейска банка, не демонстрират същия ентусиазъм за партньорство. Страната се възпротиви на идеята за хармонизиране на данъчното облагане и като цяло се придържа към либерални икономически политики.

Като непосредствен съсед на Западните Балкани, Турция и на страните от черноморския регион, България има интереси в областта на политиката на разширяване и политиката на съседство. Страната подкрепя тези политики в тяхната цялост, но не до степен да действа като "носител на политики" или "убиец на политики". Вместо това предпочита да запази по-сдържана позиция с оглед на сложните проблеми, характеризиращи тези региони.

В краткосрочен и средносрочен план не се очакват драматични промени в политическата линия, която страната следва към момента, тъй като между политическите и останалите играчи продължава да съществува относителен консенсус относно позиция на страната по посочените политики: изменения може да има в конкретни детайли, но не и в общата рамка на тези позиции. Единствено може да се очаква промяна на отношението към енергийните политики на съюза, но това зависи от твърде много фактори, за да може да се направи някакво обосновано предположение.

Въпреки това, глобалната икономическа криза дава своите отражения в България под формата на несигурност в ЕС, поради което последствията от нея следва да се вземат предвид при оценката на възможните промени в разбирането на страната относно посочените политики.

България възприема себе си като принадлежаща към клуба на (а) новоприетите и (б) малките държави – особено по отношение на институционалните въпроси. Страната все по-често си сътрудничи и се коалира с останалите нови държави-членки на ЕС – по въпросите на енергетиката и промените в климата, данъчното облагане, общата селскостопанска политика, политиката по на разширяване и политиката на съседство. Актуална практика е и да се действа в тандем с Румъния, поради това, че двете страни неизменно следват сходни пътеки – първо по време на присъединяването, а след това и при изготвянето на сходен план от приоритетни политики: Шенген, еврото, преходния период за движението на работна сила, общи интереси в черноморския регион.

Предпочитаният партньор сред "големите държави" е Германия, след интензивен период от добри отношения с Великобритания по време на предприсъединителния процес, когато Лондон действаше като решителен поддръжник и наставник.

Френското участие е в лицето на Доминик де Вилпен, който предвожда специален борд на съветниците към министър-председателя, но в настоящия контекст това обстоятелство не е изцяло в помощ на по-добрите връзки с френското правителство (президентът Саркози не се намира в добри отношения с г-н Вилпен).

Пълният текст на доклада за България е достъпен тук.