Културата – какво да се прави?

Доц. д-р Биляна Томова, Десислава Гаврилова, Диана Андреева

Финансирането – препоръки за оптимизация

Доц. д-р Биляна Томова, Диана Андреева

Дори не знаем, че нищо не знаем

За да се определи икономическата значимост на културата и приноса й към общото благоденствие и устойчивото икономическо развитие на България, са необходими промени в статистическата рамка за култура. Трябва да се променят наблюдаваните индикатори и честотата на събирането на информация.

Диана Андреева

Пазар за музеи

През последните няколко години се появиха известни елементи на пазарна адаптация на музеите и галериите в България. Въпреки това обаче публичните инвестиции в сферата на културното наследство продължават да са абсолютно непрозрачни.

Диана Андреева

Зрителят, когото не търсим

Нито увеличаването на собствените приходи, нито привличането на извънбюджетни средства за изпълнителските изкуства могат да бъдат критерий за успешна политика. Критерий за ефикасност на вложените средства може и трябва да бъде на първо място увеличаването на аудиториите. Как да стане това?

Десислава Гаврилова

Ела с мен на кино

Сред филмите от големия екран само 1.5% са българско производство. Ако в българското кино навлязат инвестиции с по-голям размер и извънбюджетен произход, това ще даде възможност за по-дълъг хоризонт на планиране и по-устойчива производствена среда.

Доц. д-р Биляна Томова

Културата като аутсайдер

През последните две десетилетия културните потребности на българина се изместват от "качествената" култура – тази, която образова, разширява кръгозора, формира естетически вкусове – към reality културата и чалгата. Какво трябва да се промени в приоритетите и механизмите на финансирането на културата, за да се постигне оптимален обществен ефект?

Десислава Гаврилова

Култура по инерция

Културата няма почти никакво място в нашия живот. Това изречение може да звучи скандално, но е единствен възможен извод от следните факти: за култура не се дават пари, за култура не се изработват политики, за култура не се правят дори статистики. През последните двайсет години няма нито едно правителство, което да е поставяло развитието на културния сектор сред своите приоритети. Развитието на кината, театрите или музеите бяха разглеждани по-скоро като досадно задължение на администрацията, отколкото като сфера, която се нуждае от стратегически план и прагматични политики. Вече двайсета година културата е един политически аутсайдер.

Политики