Протестите от юни и юли 2013: общественото мнение

Протестите от юни и юли се подкрепят от близо 44% от хората в България, 16% не ги одобряват, а други около 23% твърдят, че биха дали три месеца на правителството и ще протестират, ако то не се справи. Близо една трета от последните са привърженици на БСП. Подкрепа за протестите съществува на практика сред всяка социална група, привърженици на партии, населено място (60% в София и над 40% в другите градове и 36% в селата).

Искането за незабавна оставката на правителството и нови избори срещат одобрение от 37,5% от хората, а същият дял – 37,4% не биха приели оставка изобщо. Най-ниско е одобрението за излъчването на втори кабинет в рамките на сегашния парламент – само 12% от анкетираните.

Двете основни причини, изтъквани за протестите, са зависимост от задкулисни интереси и грешки в назначенията (по 48,5%). Изтъкнатите доводи за неучастие в протестите са главно от ежедневен характер – заетост или нежелание за публичен протест по принцип (над 30%). Най-голям дял в протестите имат привърженици на ГЕРБ, партиите от Реформаторския блок и други по-малки партии, но тясно партийната мотивация за участие в протестите е ниска, като само 6,2% посочват протестите като шанс предпочитаната от тях партия да влезе в парламента.

Марин Лесенски

Контекст

Настоящият текст се базира на изследване на общественото мнение на Институт "Отворено общество" - София през месец юли 2013, което включва и редица въпроси за протестите през месец юни/юли, чието пряко искане е оставката на правителството на Пламен Орешарски и нови избори. Изследването е проведено преди събитията в нощта на 41 ден на протестите, така че не включва възможните ефекти.

Изследването съдържа и данни, които дават важни податки за контекста на протестите. Има няколко стълба, които мнозинството от гражданите се обединяват: ЕС, демокрацията и приоритетни политики. На първо място, членството в Европейския съюз продължава да се приема като неоспоримо, като близо 70% го подкрепят напълно, едва 19% го поставят под съмнение, а само 10% не намират никакво предимство в членството на страната в ЕС. На второ място, расте делът на хората – 37,6 спрямо 27% за 2012 г., които поставят демократичните права и свободи над ограничаването им с цел да се въведе ред, сигурност и развитие на икономиката. На трето място, исканията за реформи и финансова стабилност остават: подкрепата за валутния борд е 56%, а противниците на нарастването на задлъжнялостта са 51%.

В същото време обаче данните показват, че недоверието в политическите партии и институциите е огромно. Само 7% имат голямо или много голямо доверие в партиите, доверието в парламента е 10%, а в правителството - едва 15%. Мнозинството от гражданите - 72%, определят положението в страната като "непоносимо/нетърпимо", което е скок с 15% спрямо пролетта на 2012 г.

Подкрепа и неодобрение към протестите

Протестите се подкрепят от 43,8% от участвалите в изследването граждани. Против протестите са 16,1% от анкетираните. Отделно почти една четвърт - 23,3%, избират "трети път" като казват, че биха дали шанс на правителството за три месеца, но биха протестирали ако кабинетът не се справи през това време. 16,4% нямат мнение по въпроса.

Подкрепата за протеста от 43,8% представя три типа поведение: 7,3% от запитаните отговарят, че участват в протестите, когато им е възможно, една пета – 20,2%, подкрепят протестите, но досега не са участвали в тях, а 16,4% изразяват подкрепа, но самите те не биха участвали в протестите. Анкетираните, които са против протестите, подкрепят твърдението, че кабинетът е започнал важни реформи и затова не бива да се протестира.

Подкрепа и неодобрение по населено място

Протестите се подкрепят не само в София, но и в страната. Подкрепата за протестите е най-висока в София – 60%, но и в областните градове има значителна подкрепа от 46,1%, почти 40% в другите градове и 36% в селата. Т.е. над една трета от хората в селата и почти половината от запитаните в градовете изказват подкрепа за протестите.

Неодобряващи протестите са съответно най-много в селата – 20% от запитаните, почти 19% в другите градове, 14,7% в областните градове и 7,6% в София. Привържениците на "третия път" - т.е. шанс на правителството за три месеца и готовност за избори, ако не се справи – се разпределят равномерно във всички населени места.

Мнение за протестите по образование, възрастови и социални групи

Привържениците на протеста са сред по-младите между 18-29 г.(близо 60% от запитаните в тази възрастова група), половината от анкетираните в групата между 30-44 г. и 45-59 г. и над една трета от групата граждани над 60 години.

Протестите се подкрепят най-много сред групите на хората с висше (49,7% от анкетираните с висше образование) и средно образование (47,2%) и в по-малка степен от хората с основно и начално образование. Най-високо неодобрение към протестите има сред хората с основно образование (23,9%).

Анкетираните от групата с доходи над 500 лв. са най-представени сред поддръжниците на протестите с 61,7%. С близо 43% следва групата от хората с доходи от 350-500 лв, а 40% е делът на анкетираните в групата в диапазона 240-350 лв.

По отношение на социални групи, протестът се подкрепя най-много сред учащите (69% от анкетираните учащи), но са представени практически всички групи, включително на безработните (41,2% от анкетираните безработни), работещи пенсионери (46,8%), както и 39% от домакините и жените в майчинство. Най-високо неодобрение на протестите има сред хората над 60 години (26,4%), работещи и неработещи пенсионери (27,7% и 27%).

Разпределение според политически предпочитания

Подкрепа за протестите изразяват привърженици на всички политически партии, като логично най-ниско е одобрението сред гласуващите за БСП и ДПС, като партии, съставили кабинета (данни за привърженици на Атака не са налични, поради изключително малкия дял сред анкетираните).

Най-активните в подкрепата на протестите са сред привърженици на ГЕРБ (76,7%), Реформаторския блок (62,3%), по-малки партии (47,6%) и негласуващи (42,9%), но има и привърженици на партиите в правителството – 18,3% от привържениците на ДПС и една десета от тези на БСП (10,6%) също изказват подкрепа за протестите. Но както показват отговорите на друг въпрос, тясно партийната мотивация за протест – т.е. да се върне или качи дадена партия на власт (напр. да се спре ГЕРБ или да се даде шанс на Реформаторския блок), е много ниска.

Най-силно неодобрение към протестите има сред привържениците на БСП, като почти половината (49,8%) от анкетираните привърженици на партията са в тази група. Но и над една трета половината от привържениците на БСП (33,3%), твърдят че искат да видят резултати до три месеца и биха протестирали при последващи провали на правителството.

Оставка и нови избори

Докато изследването показва голяма подкрепа за протестите през юни/юли и малък дял на неодобрение, въпросите за оставка на правителството показват по-голямо разделение на общественото мнение.

Близо 37,5% от запитаните подкрепят незабавна оставка на кабинета "Орешарски" и скорошни избори през есента на 2013 г., но 46,3% са против това искане (дадените стойности обединяват отговорите напълно съгласен и по-скоро съгласен и съответно напълно несъгласен и по-скоро несъгласен). Една четвърт – 24,6%, подкрепят по-късна оставка и избори през май 2014 г., заедно с изборите за Европейски парламент. Най-ниска подкрепа получава предложението за друг кабинет, излъчен от този парламент – едва 12,2% подкрепят, а 65,3% от запитаните отхвърлят този вариант.

Запитани дали правителството не трябва да подава оставка, 24,9% от анкетираните отговарят, че са напълно съгласни с твърдението, а по-скоро съгласни са 12,5%, което общо е дял от 37,4%. Делът на запитаните граждани, които са напълно несъгласни кабинета да не подава оставка е 32,7%, а 11,1% са по-скоро несъгласни. Не могат да преценят са 17,7% от запитаните граждани.

Причини за участие в протестите

Запитаните граждани изтъкват задкулисните интереси в кабинета, погрешните назначения, зависимостта от Атака като основни причини за протести. Тясно партийните пристрастия са слабо изразени – много малък дял виждат в протестите нов шанс за влизане в парламента на тяхната партия. От друга страна, сред причините за неучастие в протестите, хипотетичното връщането на ГЕРБ на власт не е сред основните аргументи на тези, които не протестират.

Гражданите, които са участвали в изследването, изтъкват две основни причини за протестите с еднакъв дял на подкрепа – 48,5%, че правителството е зависимо от задкулисни интереси и че е допуснало много грешки в персоналните назначения.

На второ и трето място като причина е изтъкнато нежеланието БСП и ДПС да са на власт, съответно от 32% и 30% от запитаните. Зависимостта на правителството от Атака се изтъква като причина за протести почти от една четвърт от анкетираните (22,7%). Десет процента от запитаните казват, че изборите през май 2013 е трябвало да бъдат касирани. Едва 6,2% от запитаните изтъкват като причина за протестите желанието да влезе партия, на която те симпатизират, но не в парламента сега. Грешки в социалната политика и други причини се изтъкват от 3,1% от запитаните.

Причини за неучастие в протестите

Основните причини, които се изтъкват за неучастие в изборите са всъщност от ежедневен характер – заетост с работа или семейство или нежелание като правило да се участва в протести (съответно от 32,6% и 31,2% от запитаните). Едва 7,4% от хората, участвали в изследването, посочват като причина за неучастието си нежеланието да видят ГЕРБ отново на власт или симпатиите си към партиите, които подкрепят правителството. Едва незначителна част от гражданите, смятат, че оттеглянето на Делян Пеевски от директорския пост в ДАНС трябва да е причина за спиране на протеста, въпреки че това бе първоначалният повод за започване на протестите.

Сравнение между февруарските и юнските/юлски протести

Данните на изследването дават възможност да се направи сравнение между юнските/юлски протести и февруарските протести чрез заявените преки участници в събитията (т.е. не поддръжниците, които не са участвали в протестите).

Според резултатите на изследването, юнските/юлски протести са имали по-голям брой участници в сравнение с протестите през месец февруари. Близо 8,4% от анкетираните казват, че участват в сегашните протести, а 7,1% са заявили участие във февруарските протести. Това е възможно, тъй като протестите през лятото продължават по-продължително време и повече хора са имали възможност да вземат участие, въпреки че протестите през февруари имаха много по-голямо участие в други градове в страната. Съпоставка на данните показва, че само 3,5% от анкетираните участници през февруарските протести са участвали и в протестите през юни/юли.

Представеността на жители на София и останалата част от страната показва, че прякото участие в юнските/юлски протести е с доста по-голям дял в София (19,6%) в сравнение с февруарските (12%), което е логично, доколкото главните протести през лятото на 2013 г. са в гр. София.

По отношение на възрастовите групи, гражданите между 30-44 г. и 45-59 г. са почти идентично представени през февруари и юни/юли. Но юнските протести имат доста по-голям дял млади между 18-29 г. (21,1% за юни/юли и 14,8% за февруари), както и повече възрастни граждани над 60 години (3,3% за юни/юли и 1,8% за февруари) от анкетираните граждани в тази възрастова група.

По отношение на образованието, юнските протести са представени от повече хора с висше и средно образование (но не драстично повече) със съответно висше и средно образование 12,8% и 9,3% сега и 9,6% и 7,3% през февруари. Февруарските протести имат по-голям дял на хората с основно образование в сравнение с юнските (1,4% за юни/юли и 4,2% за февруари). Хора с начално или без образование практически не е имало на нито един от двата протеста.

Юнските протести се характеризират с малко по-голямото присъствие на безработни (10,6% срещу 4,7%), неработещи пенсионери и учащи (24,7% срещу 17,2%) в сравнение с февруарските протести.

Разделението по етнически групи показва, че двете най-големи малцинства в страната – турци и роми, на практика отсъстват през юнските протести като преки участници, въпреки че имат заявена подкрепа за протестите и сред тези общности. Други малцинствени групи участват по равно в протестите според дадените отговори в изследването, а етническите българи имат малко по-голям дял през юнските протести. Но макар турци и роми да не са регистрирани като участници в юнските протести, следва да се отбележи, че протестът има подкрепа на над една пета от тях - съответно 22,8% и 21,9%

Участието, гледано през призмата на заявени партийни пристрастия, показва че БСП е с изключително малко присъствие (0,4% от анкетираните привърженици на партията) през юни и със сравнително малко през февруарските протести (3,5%). Поддръжници на ДПС практически отсъстват през юнските протести и са малко през февруари (3,3%). Съвсем логично, привържениците на ГЕРБ са били по-активни през юни (20,7% от привържениците на ГЕРБ, участвали в изследването), но са присъствали и на февруарските протести (7,45%), които доведоха до падането на правителството на ГЕРБ.

Поддръжници на партиите от Реформаторския блок, други от по-малки партии и негласуващите, са били почти толкова активни през февруари (17%, 13,3%, 6,4% съответно), колкото и през юни/юли (13,2%, 9,8%, 4,8%).