Цената на ромското включване – икономически оценки

Има ли икономически смисъл провеждането на целенасочена политика в областта на ромската интеграция, или това, което може да се направи, е единствено да се вложат пари за поддържането на известна социална стабилност? Да се следва само политика на временно облекчаване на социално-икономическото положение на ромите е неустойчиво решение. Ромският проблем като цяло изисква адекватни инвестиции в човешкия капитал на ромите. Мерките на икономическата политика би трябвало да бъдат анализирани в контекста на възможността за вземане на рационални икономически решения от самите представители на ромския етнос.

Институт за икономика и международни отношения

 Централният въпрос, който ръководи авторския колектив, е има ли икономически смисъл провеждането на целенасочена политика в областта на ромската интеграция, или това, което може да се направи, е единствено да се вложат пари за поддържането на известна социална стабилност. Идеята на авторите е, че да се следва само политика на временно облекчаване на социално-икономическото положение на ромите е неустойчиво решение. Ромската проблематика като цяло изисква адекватни инвестиции в човешкия капитал на ромите, инвестиции, които биха направили възможно икономическото и социално интегриране на ромския етнос.

Настоящата разработка покрива следните проблемни полета:

  • увод, формулиращ най-общата визия на авторите по ромската проблематика;
  • оценка на ефективността на ромската политика;
  • социално-икономическа оценка на човешкия капитал на ромската общност;
  • икономическа оценка на социалната политика и заетостта;
  • икономически анализ на жилищната политика;
  • проблеми и икономическа оценка в областта на здравеопазването;
  • социално-икономически анализ на проблемите на ромската престъпност;
  • заключение, обобщаващо направените изводи.

Разработката се базира върху анализ и обработка на значителен обем информация, съдържа 48 графики, 13 таблици, списък на използваната литература и приложения. Такава визия обаче, доколкото става въпрос за инвестиции, измества проблема в областта на икономическата ефективност. Същевременно, тъй като става въпрос за използването на публични средства, решаването на проблема с ефективността неминуемо засяга данъчното облагане и държавния дълг, както и макроикономическата политика като цяло.

От друга страна, икономическата политика не може да решава проблемите на ромите насилствено. Следователно мерките на икономическата политика би трябвало да бъдат анализирани в контекста на възможността за

вземане на рационални икономически решения от самите представители на ромския етнос.

Проблемът в последна сметка предполага прилагането на подхода на общото равновесие, с отчитане на рационалния избор на ромското население и ограниченията на фискалната политика. Контекстът на подобни решения може да бъде или наличието на перфектни пазари и конкурентна пазарна икономика, или наличието на определени пазарни несъвършенства (market failure). Авторите изхождат от това, че в основата на пазарното поведение е информираността и способността за вземане на икономически рационални решения. Наличието на пазарно поведение обаче предполага предварителни инвестиции в човешки капитал. Основният проблем на ромската общност е именно в

отсъствието на тази предварителна инвестиция.

Следователно контекстът на настоящия анализ е наличието на неперфектен пазар и ограничена рационалност (bounded rationality). Тези особености на проблема предопределиха основния инструмент на анализа - адаптиране на теорията на финансовите опции за решаване на проблема с икономическата ефективност на политиката към ромите.

Теорията на опциите е полезна с това, че възприемането на едно или друго поведение е въпрос на избор - реализиране на опция, в случая опция, предоставена от държавата. Теорията на опциите позволява да разгледаме вероятността от възприемането на едно или друго решение като функция от очакваната печалба (доход).

От гледна точка на държавата, която създава възможност за една или друга опция (например ползване на помощи или излизане на пазара на труда), разходите за провеждането на политика (цената на опцията) следва да се равняват на очакваните бъдещи данъчни постъпления от инвестициите в човешки капитал. Всичко това позволява да се определи какво е равнището на данъчното облагане, осигуряващо някаква целева ефективност на инвестициите при различни хипотези за лихвения процент, и риска, свързан с пазара на труда като цяло и с ромите в частност. Най-общият извод е, че при разумни хипотези за разходите и очакваните бъдещи доходи на ромската общност,

може да се постигне приемлива ефективност при ниско данъчно облагане.

Все пак трябва да се отчете, че по отношение на прилаганата в момента икономическа политика на намаляване на държавния дълг и реализиране на излишъци на първичното и касовото салдо на бюджета съществуват сериозни ограничения за провеждането на мащабна и дългосрочна икономическа стратегия към ромите. Тези най-общи теоретични възгледи и компютърни симулации се потвърждават от по-конкретните изследвания на конкретните проблемни области.

В частност в раздела за социалния капитал, е направен изводът, че

инвестициите в образованието имат решаващо значение за преодоляване на икономическата и социална изолация на ромите.

При това приемането и осъществяването на самостоятелна образователна програма за ромите е социално-икономически обосновано само като част от обща образователна програма за децата в социално неравностойно положение у нас. Подчертава се също, че образователната интеграционна програма не би следвало да се финансира единствено със средства от българския национален бюджет. За посрещане на разходите задължително следва да се потърси адекватна подкрепа от страна на структурните фондове на ЕС.

Аналогични са изводите и в областта на социалната политика и заетостта. Посочва се, че ако цената на ромското невключване е сбор от положителния ефект при провеждане на активна политика и пропуснатите ползи, в случай че подобна политика не се проведе, то сумарните загуби се равняват на около 2.6 млрд. лв.

От своя страна, крайната икономическа оценка на провеждането на жилищна политика с цел подобряване на условията на живот се оценява на около 260 млн. лв., като се отчитат основните преки и косвени ефекти (намаляване на безработицата, повишаване качеството на човешкия капитал).

Разделът за здравеопазването показва подобни резултати. Както и в другите сфери, и тук е налице

недофинансиране на дейността.

Подобряването на здравния статус, главно по линията на превенцията и профилактиката, може да генерира нетни положителни резултати за обществото както по линията по-ниски разходи за болнично обслужване, така и вследствие на допълнителното предлагане на работна сила.

Ромската престъпност също е анализирана през призмата на нейното икономическа значение. Само преките щети от ромската престъпност биха могли да бъдат оценени на около 160 млн. лева. Отделно следва да се отчетат разходите на провораздавателната система и косвените разходи от високата престъпност, например косвените загуби от кражби на кабели, канализационни съоръжения, допълнителните разходи за обезопасяване и наемане на охранителни фирми, загубите на селскостопанска продукция и т.н. Следователно всяко подобряване на социално-икономическия статус на ромите, водещо до намаляване на престъпността, има огромен вторичен положителен икономически ефект.

Така направените заключения и оценки са по-близо до минималните, отколкото до максималните оценки за икономическия ефект от политиката на интеграция на ромите. Това е така, защото в повечето случаи са отчетени само част от преките положителни ефекти и разходи, докато допълнителните косвени ефекти не са оценявани. Например повишаването на доходите на ромското население така или иначе е положително свързано с благосъстоянието на останалата част от населението.

Самата икономическа политика, от друга страна, би следвало да засяга не само ромите, но и всички социално слаби слоеве на населението. С други думи,

ромската проблематика е само част от сериозните социално-икономически проблеми на България.

Освен това, подобряването на хомогенността и преодоляването на сегрегацията само по себе си повишава качеството на живот в страната. Ето защо заделянето на ресурси за цялостното интегриране на ромите може да се разглежда като икономически високоефективна стратегия.

Методологията, използване в настоящата разработка, не е разгърната до пълния обем на своите възможности, тъй като представлява опит за ново приложение на един от важните инструменти на съвременната финансова теория - теорията на опциите. В теоретичен план следва да се завърши обвързването на опционния подход със стандартната микро- и макроикономическа теория. В практически аспект подходът следва да се адаптира по-добре към конкретните насоки на изследване - човешки капитал, жилищно строителство и особено престъпност и здравеопазване. Методологичният подход, формулиран в настоящата разработка, може да се приложи и към анализа на социално-икономическите проблеми на ромската общност в други страни, както и за оптимизиране на фискалната политика като цяло.

И най-сетне, необходимо е общият размер на ефекта от провежданата политика на интегриране на ромите да бъде сведен до един обобщаващ показател. Приведената по-долу таблица се базира на разработките в текста, с някои допълнения и корекции, необходими, за да се избегне двойното включване на едни и същи ефекти, както и за да се опростят и уеднаквят изчисленията. Разграничени са краткосрочният ефект - нетната приведена стойност за 10- годишен период, който условно се приема за секторите на здравеопазването и жилищното строителство, и дългосрочният ефект, за периоди над 20-30 г., който е характерен за инвестициите в човешки капитал.

ТАБЛИЦА №1
НЕТНА ПРИВЕДЕНА СТОЙНОСТ НА ПОЛИТИКАТА НА ИНТЕГРИРАНЕ НА РОМИТЕ (в млн. лева по цени от 2006 г.)

 

Устойчив нетен годишен ефект

Нетна приведена стойност за 10 г. период

НПВ за 10 г. плюс дългосрочен ефект при 2% растеж след 20 г.

НПВ за 10 г. плюс дългосрочен ефект при 4% растеж след 20 г.

НПВ за 10 г. плюс дългосрочен ефект при 6% растеж след 20 г.

Дългосрочни инвестиции в човешки капитал

60

421

1244

1792

4535

Здравеопазване

100

702

702

702

702

Жилищна политика

262

1840

1840

1840

1840

Общо

422

2963

3786

4334

7077

При дългосрочния ефект е приложена т.нар. формула на Гордън. За формулата са необходими годишният ефект (дивидент), референтна норма на ефективност и устойчив темп на нарастване на дивидента. Референтната ефективност е 7%, което съответства на равенство на приведените ефекти и инвестиции (графика №5 от основния текст).

Вторият принципен въпрос е изборът на момента, към който може да се приложи формулата на Гордън. Това би трябвало да бъде момент, в който имаме някакво устойчиво съотношение между разходи и приходи от провеждането на социално-икономическата политика. Приема се, че това става след един примерно 20- годишен период. Ефектът към този бъдещ период се привежда след това вторично към сегашна база, при дисконтиращ фактор от 7% и с отчитане на темпа на растеж на приходите и разходите. Както темпът на растежа през 20-годишния период, така и следващите, се приемат за равни на очакваните макроикономически темпове на растеж. В частност, за близките 20 г. темпът е 5%, а след това са разгледани варианти с 2, 4 и 6%.

Третият проблем е свързан с характера на ефектите. За база е взет разчетът от раздел трети, като се приема, че нетният годишен ефект, включително ефектът от намаляване на престъпността, е 60 млн. лева по текущи цени. Ефектът от здравеопазването е взет от съответния раздел и е оценен на 100 млн. лева годишно, а нетният ефект от жилищната програма – на 262 млн. лева. Тези ефекти са разгледани за 10- годишен период, но увеличаването на периода не води до значително нарастване на НПС на съответните политики поради нарастване на дисконтиращия фактор. Единствено нарастването на доходите има устойчив характер в дългосрочен (60-80 г.) период.

Като изхождаме от тези предпоставки, можем да оценим

общата нетна приведена стойност на ромската интеграция на сума между 3,8 и 7 млрд. лева, в постоянни цени.

Тази оценка е силно чувствителна към темповете на растеж. На практика макроикономическият контекст, в частност способността на икономиката да постигне устойчив растеж и ускорено повишаване на ниските доходи, е основният фактор, който детерминира ефективността на социалната политика, докато текущата ефективност зависи преди всичко от умелото насочване на ресурсите.